България има голяма степен на интернет свързаност с високо покритие, но са налице и сериозни предизвикателства по отношение на употребата. Това се посочва в работен документ „Дигиталната икономика на България през 2026 г.“ в рамките на годишния си Доклад за цифровото десетилетие 2026 на Европейската комисия.

• 

  Pixabay

  Постигнато е 93,53% покритие на VHCN (мрежи с много голям капацитет) през 2025 г., над средното за ЕС от 85,54%.

• FTTP покритието (оптични мрежи) достига 93,53%, над с(редното за ЕС от 74,13%.
• 5G покритие – 94,83%, леко под средното за ЕС ниво от 96,79%, като е налице бърз растеж в селските райони.
• 2,92% от фиксираните абонаменти за широколентов достъп са ≥1 Gbps – ръст от 44,3%, но все още под средното за ЕС ниво от 26,97%.
• 41,25% от мобилните устройства SIM карти са 5G, с 69% повече на годишна база, но под средното за ЕС ниво от 55,55%.

Като главно предизвикателство ЕК дефинира преминаването от внедряване към ефективно използване.

Анализът отчита, че в България населението е с ниски нива на дигитални умения, което оказва влияние върху дигитализацията на МСП и публичните услуги, въпреки текущите инвестиции.

• Само 35,5% от населението има основни дигитални умения, което е по-ниско от средното ниво за ЕС (38,3%).
• Пропуските в дигиталните умения са по-видими при по-старите поколения, по-малко образованите и живеещите в селата.
• Дигиталните обществени услуги за гражданите (68%) и за бизнеса (94%) са под средните стойности за ЕС.
• Достъпът до електронно здравно досие е 87,5%, което е близо до средното за ЕС.
• Препоръките включват укрепване на дигиталните умения, увеличение на ИКТ специалистите и подобряване на ползването на дигитални обществени услуги.

В документа на ЕК за България (стр.12, 15 и 18) се посочват резултатите от анкетно проучване сред 847 предприятия, проведено от Българската стопанска камара, в което 40% посочват липсата на цифрови умения като основна пречка пред цифровизацията, следвана от финансовите ограничения (33%) и ограничения достъп до информация (15%). Регулаторните и административни тежести също се посочват все по-често, като 7% от фирмите съобщават за регулаторни бариери през 2025 г. Компаниите съобщават за постоянна фрагментация, паралелни цифрови и аналогови процедури и ограничен институционален капацитет – проблеми, които увеличават разходите за съответствие и могат да възпрат инвестициите или да принудят компаниите да се преместят.

Tzvety Bounova

Цвети Бунова е Мениджър „Публичен сектор“ в БАИТ и е сред изпълнителите на проекти като конкурса „Наградите на БАИТ“ и eSkills For Future, който цели насърчаване на младите хора да се насочат към кариерно развитие в ИТ сектора.
С над 15 г. опит в комуникациите, създаването на съдържание, организацията на събития и връзки с медиите, Цвети намира нови и вдъхновяващи области за развитие като дигиталния маркетинг и технологиите.