България запазва предпоследното 26-о място в индекса DESI за 2022 г.

България запазва предпоследното 26-о място в индекса DESI за 2022 г. В последните дни на юли Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2022 г. Показателят проследява напредъка, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии.

Резултатът на страната ни нараства средно с 9% годишно през последните 5 години. Този темп обаче не е достатъчно бърз, за да позволи България да догони останалите страни-членки на блока, се посочва в доклада. С по-нисък индекс от нас е единствено Румъния. В другия край на класация пък са Финландия и Дания, намиращи се на границата на 70-те пункта.

Дигиталната грамотност

България запазва предпоследното 26-о място в индекса DESI за 2022 г.

Дигиталната грамотност остава водещо предизвикателство, посочва още документът. Страните с най-високо ниво на цифрова грамотност са Финландия, Нидерландия, Ирландия и Швеция. Румъния и България са посочени като държавите, при които има големи липси по отношение на дигиталните умения.

При средна стойност 45,7% за ЕС, България изостава с резултат от 32,6%. Делът на хората, притежаващи цифрови умения над основните е с драстична разлика – едва 8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%.

„Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения“, е препоръката на ЕК. България изостава и спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). Положителната тенденция е, че у нас делът на жените специалисти в тази област е висок, изтъква докладът на ЕК.

Страната изостава и по отношение на дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3.5% спрямо 4.5% средно за ЕС).

Свързаност

България показва добри резултати и при оптичната интернет свързаност. Тук 85% от домакинствата имат достъп до такава, докато в ЕС средният дял е 50%.

Дигитализация на МСП

Проникването на дигитализацията сред българския бизнес също не са добри, сочи докладът на ЕК. Възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) е почти наполовина от средното за ЕС.

Само 6% от фирмите у нас използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% – изкуствен интелект. Документът припомня, че целта на ЕС за всяка от тези три технологии е до 2030 г. да се използват от 75% от бизнеса.

Е-управление

Единствено при отворените данни равнището на България отговаря на средното за ЕС. Като цяло България е изправена пред множество предизвикателства по отношение на цифровизацията на обществените си услуги, добавя още ЕК.

Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средна стойност от 65% за ЕС. Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността у нас достига стойност от 59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%. Програмата „Дигитално десетилетие“ цели всички ключови административни услуги да се предлагат онлайн до 2030 г.

Заключение

По време на пандемията от COVID-19 държавите-членки напреднаха в усилията си за цифровизация. Все още обаче страните се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.

Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо.